Новите змейове са у нас самите
Най-голямата ни победа ще бъде над страха и едностранчивото мислене, споделя Георги Велев
Георги Велев е публицист и литературовед, издал няколко критически книги върху българските класици. Последната му книга - " Българските литературни загадки ", е отдадена на Елин Пелин, Йордан Йовков и Емилиян Станев и получава сериозен интерес и позитивни рецензии. Уникалното при нея е, че критическа книга е предшествана от критическа студия - на проф. Симеон Янев. " Стандарт " беседва с него преди празника му за свети Георги, змейовете през днешния ден и по какъв начин можем да победим чумата.
Няма кой да зададе новия ни хоризонтДнешните демони са собствените ни слабости - малодушие и страхКогато загубиш представа какво е добро и какво е зло, тогава няма истинаВ " През чумавото " Йовков ни споделя по какъв начин може да победим болестта - посредством любовта
- Тази година ще пос-рещнем Гергьов-ден в една много необичайна обстановка, каквато не се е случвала досега. Какво не знаем за свети Георги? И кои са сега нашите змейове?
- Свети Георги е историческа личност, римски офицер по времето на император Диоклециан, който доста време е прекарвал в Хисаря. Баща му бил римски сенатор от арменски произход, а майка му е палестинка. И двамата са били християни и свети Георги пострадва именно заради това. Той е един от най-почитаните светци от всички християни -покровител е на Англия, а Грузия дори носи неговото име. Култът към него е и измежду мохамеданите - например в село Хаджидимово край Гоце Делчев има храм на негово име и българомохамедани спят пред него преди празника, с цел да почетат паметта му.
Според легендата пък, когато са започнали да строят българския манастир в Света гора, са се чудили на кого да го кръстят. Поставили една дъска през нощта в двора и на сутринта свети Георги се самоизрисувал. Затова и манастирът е наречен " Свети Георги Зограф ". Това е една от най-ценните икони и се изважда от манастира само на литийното шествие в деня на светеца, като празненствата продължават 20 часа. Според легендата един гръцки владика се усъмнил, че свети Георги се е самоизографисал и решил да постави пръста си върху иконата. А пръстът му потънал в дървото и накрая се наложило да отрежат фалангата, която и до през днешния ден седи там. Интересното е, че убиването на змея, с което през днешния ден неразривно го свързваме, първоначално не е фигурирало в легендата за него. На старите икони, като тази от Зографския манастир, не е изобразен дракон - това се приема за свидетелство за тяхната древност автентичност. Темата за змея е постмортем легенда - в един сборник със златни легенди от 13 век и оттогава тя фигурира в преданията за него. И когато говорим за това, че той е победил змея, това е наше желание да повярваме в силата му. А сегашните ни змейове са най-вече вътре в нас. Това са малодушието и страхът. Не трябва да търсим змейовете и драконите само някъде навън. И това е най-голямата победа - да победим собствените си слабости както поотделно, така и като народ. Името на църквата, посветена на свети Георги в столицата, е " Свети великомъченик, свети Георги Победоносец ". Значи, преди да станем победители, трябва да изстрадаме и надмогнем своите слабости, с цел да можем да победим дракона.
- А кои са слабостите ни като народ?
- Най-голямата слабост на българина е едностранчивото мислене. Вижте какво става през 20 век - верен съюзник на Германия докрай, на другия ден - дружба със СССР. На осми септември във вестник " Зора " - германското оръжие побеждава на три фронта. На девети - " Здравствуйте братушки! ". Хвърляме се в обятията на Русия безрезервно, а след събитията от 1989 година - " Американците са нашите спасители ". Това е най-голямата ни слабост и тя е най-добре уловена от Елин Пелин, Йордан Йовков и Емилиян Станев.
- Това е част от Вашата книга " Български литературни загадки: Елин Пелин, Йордан Йовков, Емилиян Станев ". Вие в кои произведения го виждате най-ярко?
- Най-отчетливо това проличава в " Под манастирската лоза " на Елин Пелин и " Старопланински легенди " на Йовков. Там едностранчивостта на българското мислене е доведена докрай.
- Там обаче чуваме от отец Сисой " Човек е и черно, и бяло зърно "?
- Елин Пелин се стреми към единство на противоположностите. Тези черно и бяло зърно той ги сварява на чорба. Не обича раздвоението.
- Преди време Вие ми казахте, че нашият хоризонт се задава винаги от писателите, а не от политиците. Кой ще зададе хоризонта ни сега, имаме ли такива хора?
- Нямаме. Защото ние имаме отговорите в лицето на тримата автори, които посочих преди това. Страшен пропуск е, че ние не разбираме класиците си и говорим с клишета за тях - например " певец на на българското село ". Или битуващото " Това са селски писатели, писал там за кравичката и за вола ". Те улавят такива дълбоки философски проблеми, които не само сега, а и винаги ще бъдат актуални. Ако щете, дори и за тази пандемия, в която се намираме - темата е разработена и от Елин Пелин, и от Йовков - съответно в " Напаст божия " и " През чумавото ". Интересното е обаче, че те я разработват по различен начин - при Елин Пелин, за когото природата доминира над човека, заразата няма по какъв начин да бъде победена. Докато при Йовков тя може да бъде победена посредством любовта - когато Тиха прегръща чумавия Величко. В " През чумавото " са изобразени всички етапи, през които минава една такава епидемия. Хората се затварят сами вкъщи - има го и през днешния ден. " Но вечерта, когато всеки се прибра у дома си и остана самичък, призракът на смъртта отново се изправи неумолим и страшен ". Йовков много добре улавя по какъв начин се променя психиката на хората - те вече възприемат света по нов начин. Както и през днешния ден се говори, че след преминаването на тази пандемия светът няма да е същият. Да, той ще бъде променен. Следващ стадий при Йовков - изниква призракът на глада. " И тази опасност показваше страшното си лице - гладът ". Йовков разглежда чумата в човешкото съзнание и човешката душа. И с финала на разказа доказва, че човешките чувства могат да бъдат по-силни от нея. При Елин Пелин конфликтът е за това откъде идва заразата - от бога или от поповия излак, бият се млади и стари, само че в крайна сметка там няма победа над заразата, а отчаяние. Човек е безпомощен да реши каквото и да е. Докато при Йовков има победа и това е свързано с неговия възглед, че в центъра е човекът. Двамата писатели дават две противоположни лица на напастта. Те са свръх актуални, а към момента не са разбрани глъбинно. Те не бива да се четат и преподават банално и повърхностно. Елин Пелин се вписва в световната литература с интерпретацията на бедствието, подобно на романа на Албер Камю " Чумата " - ние не можем сами да преодолеем това, само че можем само да се борим и да знаем, че тя отново ще избухне на някое друго място, което е и финалът на романа. Оттам и " Митът за Сизиф " - когато стигне догоре, камъкът се връща отново. Това е доста сходно като философски възглед, с което не казвам, че Елин Пелин е равностоен на Камю. Има хиляди произведения, в които присъства този код на чумата - спомням си например един епизод от " Престъпление и наказание " - сънят на Разколников, когато е вече в каторгата. Едни микроскопични същества, " трихини ", се вселяват у човека, хората престават да разбират кое е добро и зло и хората започват да се самоизяждат. Когато загубиш представа какво е добро и какво е зло, тогава няма истина. Събуждат се атавистични пориви и усещания - защото това е мор, за който не знаеш кога е започнал, кога ще свърши и по какъв начин ще свърши. В литературата тези въпроси са отработени многократно, това е много стара тема, и в момента ние само ги повтаряме. Но в тези условия човек проявява докрай себе си. Между другото, и през днешния ден има такива потвърждения на тази свирепа самоувереност - например в случая с катастрофата, отнела живота на Милен Цветков. Тази гибел вероятно нямаше да има толкова силен обществен отклик, в случай че не беше и пандемията. В момента човек се чувства застрашен, той възприема всичко по един по-изострен начин. Става по-уязвим. Разбира се, нямаше да има толкова силен обществен отклик и, в случай че загиналият не беше публична личност като Милен Цветков. На всеки е ясно, че тогава можеше да не се стигне и до съд. Щяха да се усъмнят в пробата за наркотици, да измислят куп други оправдания. Аз съм съгласен в известен смисъл с адвоката на обвиняемия Кристиан, който твърди, че не неговият клиент е карал колата. И ще Ви кажа кой е карал - дяволът. Това не е литературна метафора - след такъв коктейл от наркотици дяволът започва да придобива в съзнанието му материални очертания. Но да не приключваме толкова тъжно, като във финала на " Напаст божия ": " Нека като жабите, кога им пресъхне блатото, да прокълнем и да умрем ". Нека по-скоро да мислим в духа на Йовков - че любовта може да надвие всичко, което е и благословено: " Исус ги гледаше и вдигаше десницата си ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ